Къде е кучето Пелин се разхождаше из един от кварталите на София, наслаждавайки се на все още мекото пролетно време – тези няколко дни без досадния хлад на зимата и мора на лятото. Пелин може би се водеше нещо като гущер, но не беше твърде голям фен на лятото без климатик. В този ден обаче […]
– Животинки, животинки, ще нахраня аз…Моите приятели… – Меолле Шеччен’ел (в отпуска) си тананикаше докато вадеше плодове от магическия си хладилник. – Какво имаме…Кайсии, диня…Хм-хм-хм… Той изчисти плодовете и махна семките и костилките им, след което ги сложи в голяма дървена купа. Излезе на двора си. Двор беше образно казано, тъй като градината му нямаше […]
Не знам какво искам Сигурно и ти не знаеше Смеехме се докато се гоним Заедно със мене лаеше ((Болката на живите е лицемерна, Себична в свойта същност Страдаме за себе си, Принудени сме да останем в длъжност Думи, думи, думи, пак Моя болка и утеха Защото няма вече как Гласът без думи да отеква)) Липсваш […]
Карамфили и лилии Ирра ругаеше под нос на родния си език, докато отиваше към офиса на Началника на Задачите. Въпреки че беше зима денят беше светъл и топъл и обедните слънчеви лъчи галеха мозайките по коридорите на Магическия Университет в Акрон. Отвори вратата на офиса на Началника с трясък и без да го поздрави се […]
Горският елф се оглеждаше притеснено, докато вървеше след младата вещица. – Трябва ли всичко тук да е толкова…Зловещо? Беа погледна към него с неразбиране. – Появяват се духове тук… Беа поклати глава и продължи да следва перото, което нетърпеливо се въртеше над тях, чакайки ги да приключат разговора си. – Защо толкова те е страх […]
Предишна глава: Глава 4 (кликнете тук) 5. Флириел стоеше (не точно, защото беше под вода) пред портите на Марльоублле. Не беше сигурен къде точно трябва да отиде първо. Беше казал на Меолле, че ще се опита да избегне дядо си, но не знаеше дали ще успее да го стори. Една жена го избута от пътя […]
Предишна глава: (Натисни тук за глава 3) Беа въздъхна. Мео също въздъхна. Пред тях на пътя имаше семейство от По, което се разправяше с гранична полиция. – Да се върнем обратно и да минем от друго място? – попита Беа на горскоелфически. Мео се замисли за момент, но поклати глава. Това беше единственият граничен пункт […]
Към 2 *клик* Беа седеше на трикрако столче в лабораторията на Флириел, докато той подготвяше инструментите за извличане на магическа есенция. -Правено ли ти е преди? – попита я той. -Не. Ще боли ли? -Не. Ще ползваме вода. – Флири донесе прозрачна чаша, изрисувана с красиви сребърни рибки. – Това е чаша от специално магоупорно […]
Линк към 1: *клик* Линк към 1.5: *клик* Край дървена къща в акронската гора, близо до която рoмолеше малко поточе, стоеше един воден елф.Това беше къщата на Меолле Шеччен’ел, а водният елф беше Флириел Малксионел – сегашният архмаг на града, макар че в момента нямаше почти никакви правомощия.Флириел, изтощен от политическите конфликти, се свлече в […]
Единствената светлина в черните коридори бяха сините линийки, които се нижеха по горната част на стената. Ако някой попиташе бордовия компютър как да стигне до дадено помещение на кораба, те щяха да му покажат. В случай на аварии или други мероприятия можеха дори да изписват информация по стените на кораба. В момента никой не се […]
Master Blackbird's magical castle 